Стихотворение Мадриля Гафурова "Письмо татарам Башкортостана" перевел на болгарский язык Ангел Христов
ПИСМО КЪМ ТАТАРИТЕ ОТ БАШКОРТОСТАН
За честния, смелия и прямия, Който живее на този свят! ...Епиграма към моите стихове Поставяте тези редове. Мажит Гафури.
Земля моя, Край мой епичен От Волга до Уралските планини, Към теб сега с любов отправям Своя взор синовен. Немалко бродих по света Но знам каквото и да кажа Че няма друга на света земя, В която Гафури да слави свободата. Аз не съм угаждал на глупаци, Нося изправена своята глава, Съдбата ми е подарила езика на Тукая За да възпея твоята красота. И няма по-скъп подарък , От родния език - безценен дар Връчен ми от майка ми – татарка. Потомка на българи и татари . Той е мой щит и меч стоманен, И винаги е бил готов да служи , Както на предците ми на бойното поле, Да сразява врагове и подлеци. Сега те развъдиха се много, И клеветата, по-страшна от пожар Като ужилване от змия Крадешком се забива в мен. И в градовете и в далечните селца На „власт" сега е всякаква там сган , И като ти се покланям , Пиша на теб, народе мой. Не напразно те се стремят към власт, Но не забравяйте , стари и млади, Че те няма да дочакат, Аз пред тях по очи да падна . Но ако, аз изведнъж забравя Заветът на майка и баща Накажи ме, като Юда , И нека в очите ми светлината да угасне...
Октомври 2013 . (перевод на болгарский язык Ангела Христова)
|